СБÀБВАМ СЕ, -аш се, несв.; сбàбя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. 1. Остарявам, състарявам се, заприличвам на баба; сбабичасвам се, сбабичосвам се. Когато се сбабиш, оная от панаира ще отдаде сладката светлина на очите си другиму… Ем. Станев, А, 101. ● Обр. Какво величие. Изчезне ли то, земята изведнъж ще се сбаби. М. Яворски, ЕСВ, 83.
2. За човешка кожа – сбръчквам се, състарявам се; сбабичасвам се, сбабичосвам се. Напоследък Левишчев беше отслабнал и погрознял. Погледът му беше мътен и вял като на морфинист, хубавата чиста кожа на лицето му беше се сбабила. Ем. Станев, ИК III и IV, 426. Болката беше тъпа, упорита, но тя не бе най-важното. Лошото беше, че ръцете му отъняха, кожата се сбаби, всички възли се изписаха по тях, силите му се стопиха. Сл. Караславов, СБ, 22. Кожата му се беше сбабила и на двете му бузи се очертаваха дълбоко изрязани хлътнатини. Д. Немиров, БЛ, 48.
3. За човешка кожа – набръчквам се поради дълго киснене във вода; бабичасвам1, сбабичасвам се, сбабичосвам се. В навалицата около автобуса неочаквано се появи Панчо. Той беше почти целият мокър. Ръцете му се бяха сбабили от дълго киснене във водата. В. Ченков, СНД, 50. Сбабили ти ся краката! – казват жени, когато им извикаме „бабо“. Н. Геров, РБЯ V, 122.